... всеки път, когато сгреша с нещо пред теб, не мога да заспя... прости ми - не съм перфектна, но те обичам до болка!

Прости ми, че до лудост те вбесявам,

прости – до болка те ревнувам аз

и че да бъда търпелива не успявам

и не премълчавам в мене този глас.

Прости ми, че понякога досаждам,

че те целувам, докато заспиш,

че със ръка косата ти приглаждам

и че бърборя, докато се измориш.

Прости – понякога съм луда,

понякога съсипвам твоя ден,

дори понякога се чудя

защо обичаш точно мен?

Прости ми – грешно съм решила,

търсих щастие във твоите очи.

Ах, да знаех колко съм грешила –

днес разбирам – щастието ми си ти!