... всеки път, когато сгреша с нещо пред теб, не мога да заспя... прости ми - не съм перфектна, но те обичам до болка!
Прости ми, че до лудост те вбесявам,
прости – до болка те ревнувам аз
и че да бъда търпелива не успявам
и не премълчавам в мене този глас.
Прости ми, че понякога досаждам,
че те целувам, докато заспиш,
че със ръка косата ти приглаждам
и че бърборя, докато се измориш.
Прости – понякога съм луда,
понякога съсипвам твоя ден,
дори понякога се чудя
защо обичаш точно мен?
Прости ми – грешно съм решила,
търсих щастие във твоите очи.
Ах, да знаех колко съм грешила –
днес разбирам – щастието ми си ти!
© Яна Всички права запазени