Съжалявам

19 сент. 2006 г., 13:40

Поэзия

905 0 1

Никога не бях казвала "извинявай",
защото нямаше причина:
думи като "прощавай"
ми се струваха посредствена картина.

Но изведнъж прозрях
страшната им сила
и в миг осъзнах,
че трябва да ги казвам на човека,
на който зло съм причинила.

Но не знам защо получи се така -
тези думи ми позволиха
да оправдавам гузната си душа
и не ме спряха да правя грешки,
и силата на думите се изтри в мига.

Сега не знам дали да се извиня дори
или по добре да замълча,
защото всичките ми мълви
предизвикват у теб тъга.

Аз знам, че ще ми простиш,
но ще мога ли аз да си простя
туй, що ти причиних
и ме накара от теб да се отделя.

Ах, как искам да видиш пак това,
което видя в началото в мен.
Но знам, че това е мечта,
която може да се сбъдне някой ден.

Каквото и да се случи, знай,
че твоето специално място си е твое.
И никога не гадай
дали пак ще бъдеш момчето мое.

Съжалявам

Свързани произведения

Комментарии

Предложения