19 сент. 2006 г., 13:40

Съжалявам

1.1K 0 1
Никога не бях казвала "извинявай",
защото нямаше причина:
думи като "прощавай"
ми се струваха посредствена картина.

Но изведнъж прозрях
страшната им сила
и в миг осъзнах,
че трябва да ги казвам на човека,
на който зло съм причинила.

Но не знам защо получи се така - 
тези думи ми позволиха
да оправдавам гузната си душа
и не ме спряха да правя грешки,
и силата на думите се изтри в мига.

Сега не знам дали да се извиня дори
или по добре да замълча,
защото всичките ми мълви
предизвикват у теб тъга.

Аз знам, че ще ми простиш,
но ще мога ли аз да си простя
туй, що ти причиних
и ме накара от теб да се отделя.

Ах, как искам да видиш пак това,
което видя в началото в мен.
Но знам, че това е мечта,
която може да се сбъдне някой ден.

Каквото и да се случи, знай,
че твоето специално място си е твое.
И никога не гадай
дали пак ще бъдеш момчето мое.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елисавета Сиракова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...