19.09.2006 г., 13:40

Съжалявам

1.1K 0 1
Никога не бях казвала "извинявай",
защото нямаше причина:
думи като "прощавай"
ми се струваха посредствена картина.

Но изведнъж прозрях
страшната им сила
и в миг осъзнах,
че трябва да ги казвам на човека,
на който зло съм причинила.

Но не знам защо получи се така - 
тези думи ми позволиха
да оправдавам гузната си душа
и не ме спряха да правя грешки,
и силата на думите се изтри в мига.

Сега не знам дали да се извиня дори
или по добре да замълча,
защото всичките ми мълви
предизвикват у теб тъга.

Аз знам, че ще ми простиш,
но ще мога ли аз да си простя
туй, що ти причиних
и ме накара от теб да се отделя.

Ах, как искам да видиш пак това,
което видя в началото в мен.
Но знам, че това е мечта,
която може да се сбъдне някой ден.

Каквото и да се случи, знай,
че твоето специално място си е твое.
И никога не гадай
дали пак ще бъдеш момчето мое.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елисавета Сиракова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...