12 авг. 2006 г., 11:45

Сълза... 

  Поэзия
1145 0 3
Една сълза в нощта самотна се отронва...
разрязва мрака с тъй искрена и чиста светлина...
а после ледено студена тихичко се спуска...
доде в земята не попият мъките на Любовта...

Една сълза поена с хиляди сълзици...
изплаквани до изгрев всяка нощ...
със болката завинаги слепени...
със вечността вплели се в вечен двубой...

Една сълза разтърсваща земята...
началото на края - края на вечността...
събудила пламъка на Любовта в сърцата...
а после угасила го, както се гаси усмивката в смъртта...

© Атанас Баротов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??