Aug 12, 2006, 11:45 AM

Сълза...

  Poetry
1.5K 0 3
Една сълза в нощта самотна се отронва...
разрязва мрака с тъй искрена и чиста светлина...
а после ледено студена тихичко се спуска...
доде в земята не попият мъките на Любовта...

Една сълза поена с хиляди сълзици...
изплаквани до изгрев всяка нощ...
със болката завинаги слепени...
със вечността вплели се в вечен двубой...

Една сълза разтърсваща земята...
началото на края - края на вечността...
събудила пламъка на Любовта в сърцата...
а после угасила го, както се гаси усмивката в смъртта...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Атанас Баротов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...