27 дек. 2007 г., 13:22

Сълза на цигуларка

1.6K 1 42
Никак повлияно от "Когато свири пианист" на henryoliver

Сълза на цигуларка

На Диана                   http://lovediana.co.kr/


Ти знаеш ли какво е?
Да се диплиш?
Със плача на лъка
обезстрелен?
Със влачещите
мъките ти ритми?
Втъкани в лунен
струнен
реквием?
Цигулката в ръцете
на жена
е нежен плет
от стихове без рима.
Със струни режещи.
Като коса.
Когато Смърт
душата ти ще взима.
А знаеш ли какво е то?
Сълза?
В очи на цигуларка...
Непосилно!
Хармонията влива се
в сърца.
Акордно във минор
разпердушинва.
Сълза на цигуларка.
Толкоз болка…
От стържещият лък.
Обезстрелен.
Разтвореният в нея
болен солник
измива целия свят.
Обезвкусен.
Сълза на цигуларка...
Сълземузика.
И сивото се пука
в дъждозима.
Сълзата, струнопарещо
изтръгната,
пълзи по тетивата
тъжесвирно.
Да плаче цигуларка.
Катаклизмено.
През призмата на
своята харизма...
Сълзите на артист -
почти усмихната.
Тя нежно ниже болка
в струнни низове.
И плачът на цигулката.
Божествено.
Измива мрака в нашите души.
Когато плаче музика...
Естествено...
Ще спрем. За обич.
Даже да боли.


26.12.2007

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тома Кашмирски Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...