Едно лице бледо, искрено, но вече уморено,
с очи кристални от замръзнали мечти.
Сърцето му страхливо е и безумно ускорено,
но обича и с друго нечие сърце тупти.
С протегнати ръце, към светлото небе стреми се.
То иска само малка капчица любов.
На крехките криле едва държи се.
Чува плач и нечий нежен зов.
Там долу, сълза за ангел бе пролята.
Сълза от нечии обичащи очи.
Тя завинаги ще скрие тъмнината.
Сърцето ангелско за нея вечно ще тупти.
© Александра Все права защищены