Сълзи от обич
Една душа от мъка потъмнена,
кървяща в рани, страдаща е тя...
Едни сълзи напират във очите,
излезли те от мрачната душа.
А суха глътка пак се е запряла
във гърлото шептящо на света.
За тез сълзи от обич причинени...
Душата пак ще плаче в самота.
© Михаил Михайлов Все права защищены