Сълзи в алегро

27 сент. 2011 г., 13:05

Поэзия

5.0 / 17

710 0 20

Този мъж, Боже, как ми го даде,
(по-точно казано, аз го откраднах).
Зная, прости ми, и с право наказа.
След него не можах, не обикнах.
Той прелетя вълните на времето
върху следата по моята длан
и разпусна на мислите палави стремето,
можех ли на него да се не дам.
Обузда ми стихията в своята гръд.
С устни застла ми сатенено ложе.
Цяла залюби ме с душа и със плът,
само както странникът може. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Благословена тишина
Портрет

Неподалеку от лесной опушки, И сбоку невеликой деревушки. Смотря на чащу, глухой лес, В коим полным-...
Чужой мир 1984

Стал нам этот мир, для нас, как чужой. Стал нам ненавистен до боли. Но знал ль я тогда, что своею ру...
Любовь с далеко/ Война

Народов много, одна держава, любовь к другому вот это слава, но облак темный от далеко взялся, и зав...

Ещё произведения »