14 апр. 2013 г., 16:37

Сълзите ми твоите длани посрещат

922 0 7

 

Сълзите ми твоите длани посрещат

 

 

Сълзите ми твоите длани посрещат

и мигом по бузите устни трептят.

Говориш с усмивка, разказваш ми нещо,

но бяга от мене далеч мисълта.

Очите ми реят се в чисти пространства

на обич и чувственост мили оттук.

И в погледа влюбен искрица проблясва,

искрица сияйна, без шум и без звук.

Но миг след това вътре в мен зазвучава

симфония бурна на огън и страст.

Море от любов къса бент и задава

посоки безброй на звездите над нас.

Сълзите ми твоите длани посрещат,

обгърнати с тайнствен, меркуриен зов.

Говориш с усмивка, загатваш ми нещо

с искрица в очите, на име Любов.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Яна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Мишо
    Илко
    Благодаря, че се отбихте!
  • Много хубав, емоционален , дълбоко образен стих!
    Както винаги прекрасно!
    Аплодисменти, Яна!
  • Много благодаря, поздрави и от мен.
  • Много ми допаднаха ритъмът и внушението на стиха ти! Поздрави!
  • Чо
    Светла
    Прегръдки, приятели!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...