Сълзите ми твоите длани посрещат
Сълзите ми твоите длани посрещат
Сълзите ми твоите длани посрещат
и мигом по бузите устни трептят.
Говориш с усмивка, разказваш ми нещо,
но бяга от мене далеч мисълта.
Очите ми реят се в чисти пространства
на обич и чувственост мили оттук.
И в погледа влюбен искрица проблясва,
искрица сияйна, без шум и без звук.
Но миг след това вътре в мен зазвучава
симфония бурна на огън и страст.
Море от любов къса бент и задава
посоки безброй на звездите над нас.
Сълзите ми твоите длани посрещат,
обгърнати с тайнствен, меркуриен зов.
Говориш с усмивка, загатваш ми нещо
с искрица в очите, на име Любов.
© Яна All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Много хубав, емоционален , дълбоко образен стих!
Както винаги прекрасно!
Аплодисменти, Яна! -
Много благодаря, поздрави и от мен.
-
Много ми допаднаха ритъмът и внушението на стиха ти! Поздрави!
-
Чо
Светла
Прегръдки, приятели! -
Като песен е, Яна!
-
"Обещай ми любов, обещай ми тревога,
обещай ми ръце, без които не мога."
Поздрав, Яна!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Илко
Благодаря, че се отбихте!