Сълзите на България

21 февр. 2013 г., 17:51

Поэзия » Гражданская

822 0 8

България плаче! Но не за Апостола,

България плаче от гняв и от срам.

Онези, които я браниха, просят,

без бъдеще търсят в полите ù храм.

Онези, които я славеха, чезнат,

бяз хляб и без дом, без огън в душата,

защото децата им бягат далече

и става безсмислена вече борбата.

Апостолът... Още му носим венци,

и свеждаме поглед пред вечната сила,

пред буйната кръв на наш'те деди,

за светлото утре в земята пропила.

България плаче. И плаче за нас,

които милеем все още за нея,

и раждаме своите свидни чеда,

обречени с тези сълзи да живеят.

...

А там край бесилото в черните дни

Европа продава мечти и надежди...

goredoly (Миглена Цветкова)

2013-02-24T11:22:06+02:00

и на мен ми се плаче...
laramaylin (Нина Чилиянска)

2013-02-22T13:23:57+02:00

Харесах!
djudjii (Жанет Велкова)

2013-02-22T09:09:13+02:00

Бездумна... отново...
Плаче ми се и на мен
rozza (Радка Миндова)

2013-02-21T19:27:45+02:00

Браво!
Bezzhichen (Безжичен)

2013-02-21T18:58:40+02:00

Толкова добре е усетено общото чувство на истинските хора, проблемът е, че неистинските, макар и шепа, се онагляват и дерибействат лавинообразно и безнаказано... И още по-големият проблем е, че ще продължи така до изчезване на нацията...
Eia (Росица Танчева)

2013-02-21T18:49:55+02:00

"България плаче. И плаче за нас,
които милеем все още за нея,
и раждаме своите свидни чеда,
обречени с тези сълзи да живеят."
Силно...
radiola (Рада Димова)

2013-02-21T18:07:09+02:00

Поздравления,Яна!!!
toxin (Таня Донова)

2013-02-21T17:52:12+02:00

Добре казано!