Сълзите на България
България плаче! Но не за Апостола,
България плаче от гняв и от срам.
Онези, които я браниха, просят,
без бъдеще търсят в полите ù храм.
Онези, които я славеха, чезнат,
бяз хляб и без дом, без огън в душата,
защото децата им бягат далече
и става безсмислена вече борбата.
Апостолът... Още му носим венци,
и свеждаме поглед пред вечната сила,
пред буйната кръв на наш'те деди,
за светлото утре в земята пропила.
България плаче. И плаче за нас,
които милеем все още за нея,
и раждаме своите свидни чеда,
обречени с тези сълзи да живеят.
...
А там край бесилото в черните дни
Европа продава мечти и надежди...
© Яна Вълчева All rights reserved.
