crazy_val (Валето)
13 18
8 нояб. 2008 г., 22:59

Сън 

  Поэзия
982 0 5
И очите ми бавно напускат деня...

Струйка бяла, чиста светлина
проплъзва се през плътните завеси
и в съня ми неспокоен се намеси,
пробуждайки необозрима топлина.

Сънено отворила едва очи
Слънцето пред мен стоеше
и с неземна пъстрота пламтеше...
Гледам го, а то - мълчи.

И погледнала го - тъй спокойно,
протегнало към мене две ръце,
отворило то своето сърце,
премахнало пред мен лицето двойно.

Топлота нахлува изведнъж и непринудено
всичко светва с нови сили,
с жестове потайно мили,
сякаш никога от мен прокудено...

Немечтани, несънувани дори в съня,
ангели и за живот желание
нахлуват бързо в моето съзнание...
И очите ми бавно напускат деня...

© Валето Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много красив стих ! Поздрави !
  • Прекрасен стих!!!
  • Да, Алма!
  • Аз пък бях единият от интерпретаторите! Ние с теб си го разбираме най- добре, нали Валенсия? Прегръдка!
  • Аз присъствах на акта на сътворяването. Но все пак не разбрах интерпретацията много добре. Страхотно е,Вале!!! Продължавай в същия дух!!!
Предложения
: ??:??