Сън
И очите ми бавно напускат деня...
Струйка бяла, чиста светлина
проплъзва се през плътните завеси
и в съня ми неспокоен се намеси,
пробуждайки необозрима топлина.
Сънено отворила едва очи
Слънцето пред мен стоеше
и с неземна пъстрота пламтеше...
Гледам го, а то - мълчи.
И погледнала го - тъй спокойно,
протегнало към мене две ръце,
отворило то своето сърце,
премахнало пред мен лицето двойно.
Топлота нахлува изведнъж и непринудено
всичко светва с нови сили,
с жестове потайно мили,
сякаш никога от мен прокудено...
Немечтани, несънувани дори в съня,
ангели и за живот желание
нахлуват бързо в моето съзнание...
И очите ми бавно напускат деня...
Струйка бяла, чиста светлина
проплъзва се през плътните завеси
и в съня ми неспокоен се намеси,
пробуждайки необозрима топлина.
Сънено отворила едва очи
Слънцето пред мен стоеше
и с неземна пъстрота пламтеше...
Гледам го, а то - мълчи.
И погледнала го - тъй спокойно,
протегнало към мене две ръце,
отворило то своето сърце,
премахнало пред мен лицето двойно.
Топлота нахлува изведнъж и непринудено
всичко светва с нови сили,
с жестове потайно мили,
сякаш никога от мен прокудено...
Немечтани, несънувани дори в съня,
ангели и за живот желание
нахлуват бързо в моето съзнание...
И очите ми бавно напускат деня...
© Валето All rights reserved.
