И очите ми бавно напускат деня...
Струйка бяла, чиста светлина
проплъзва се през плътните завеси
и в съня ми неспокоен се намеси,
пробуждайки необозрима топлина.
Сънено отворила едва очи
Слънцето пред мен стоеше
и с неземна пъстрота пламтеше...
Гледам го, а то - мълчи.
И погледнала го - тъй спокойно,
протегнало към мене две ръце,
отворило то своето сърце, ...