24 мая 2007 г., 09:21

СЪН

Поэзия

680 0 2

Защо те няма в този час?
Защо? Какво съм сторил аз?
Нима не е една съдба?
Нима не живеем ний за любовта?

Живота бе за мене гаден сън,
преди да ме събудиш с нежен звън!
Гласчето ти ме кара да бленувам,
да гладувам, да жадувам...

Какво съм аз без теб сега -
прашинката във вечността?
Аз съм нищото в тъмнина,
аз съм робът на смъртта.

Какво ли съм за тебе през деня -
Слънце ли или Земя?
Какво ли съм за тебе през нощта -
сълза през твоята съдба?

Какъвто и да съм сега,
аз те искам през деня,
аз те искам през нощта,
дори да дойде края на Света!

Защо те няма в този час?
Защо? Какво съм сторил аз?
Нима не е една съдба?
Нима не желаем ние любовта?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поэзия 4.3K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.5K 5.0