Защо те няма в този час?
Защо? Какво съм сторил аз?
Нима не е една съдба?
Нима не живеем ний за любовта?
Живота бе за мене гаден сън,
преди да ме събудиш с нежен звън!
Гласчето ти ме кара да бленувам,
да гладувам, да жадувам...
Какво съм аз без теб сега -
прашинката във вечността?
Аз съм нищото в тъмнина,
аз съм робът на смъртта.
Какво ли съм за тебе през деня -
Слънце ли или Земя?
Какво ли съм за тебе през нощта -
сълза през твоята съдба?
Какъвто и да съм сега,
аз те искам през деня,
аз те искам през нощта,
дори да дойде края на Света!
Защо те няма в този час?
Защо? Какво съм сторил аз?
Нима не е една съдба?
Нима не желаем ние любовта?
© Николай Кънчев Всички права запазени