27 июн. 2007 г., 22:20

Сън

678 0 0
Събуждах те, но ти не се събуди,
събуждах те, но ти не ме видя,
погалих те, но ти не ме усети,
пробуди се и пак заспа.

Оставих те да ме сънуваш,
оставих те в твоя сън,
в сънищата да нахлуваш,
като вятъра на вън.

Ще си легна и ще чакам,
да дойдеш ти в нощта,
да прогониш мрака
с  полъха на любовта.

И когато ме пробудиш,
ще те целуна нежно аз,
така отново ще събудиш
заспали чувства между нас.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анжела Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...