Лека нощ, казваше ми ти,
и лягахме, разделени от глупостта.
Аз те зовях на сън и в реалност,
но оставах сам с вечността.
Търсих те, пребродих цялата
земя и небе, но ти се скри от мен.
Поисках да умра и земята се отвори.
Падах в бездната дълбока, продължавайки
да мисля за теб. Страхът ме възроди,
защото те желая и се нуждая от
последна целувка, за да заспя вовеки.
Макар че не е това желанието, ...