25.05.2008 г., 1:37

Сън

790 0 0

 

Лека нощ, казваше ми ти,

и лягахме, разделени от глупостта.

Аз те зовях на сън и в реалност,

но оставах сам с вечността.

 

Търсих те, пребродих цялата

земя и небе, но ти се скри от мен.

Поисках да умра и земята се отвори.

Падах в бездната дълбока, продължавайки

да мисля за теб. Страхът ме възроди,

защото те желая и се нуждая от

последна целувка, за да заспя вовеки.

 

Макар че не е това желанието,

което поисках… Аз те чаках

много дни, много нощи се

приспивах с чакане и мечти.

 

С желание заспивах, очаквайки

в утрото да се събудя до теб,

виждайки тялото ти и да го

обладая, силите ти да изстискам,

границата да прегазя, да те вдигна,

да те нося на вълната на екстаза.

 

Исках да те целувам бурно

и безспирно, да докосвам

с пръсти нежната ти кожа,

с косата да играя и гърдите да целувам.

 

Но заспивах с усмивка и се

будех в сълзи, буйни като река,

пълноводна и затормозена

от пороен дъжд.

 

С всеки изминал ден

желанието да бъда с теб

нарастваше и ме обземаше,

неволно и безропотно.

 

Пламъкът прерастваше в огън

като огнен танц, като вълшебна

приказка, където топла влага в

очите ми се появяваше.

 

Но времето за мен е вече

спряло и няма минало,

няма и бъдеще, където

може да се любим в ласки,

потопени в безбрежен океан,

ще се разтапяме от щастие.

Ах, искам те! Искам те, желая те,

искам да не сънувам дните,

прекарани с теб, а да ги

изживея и направя реалност с теб!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивайло Ангелов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...