23 окт. 2008 г., 17:53

Сън

1K 0 1

Във гората, във мъглата,
в тъмнината, в долината
аз намерих тях и те ме
поздравиха с "Хоу-хе-хей".

Хора от мъглата,
хора в тъмнината,
хората от долината,
всички те са хора на гората.

Във гората, във мъглата,
на ръба на тайната скала,
той стои, вцепенен,
и поглежда към ръба.

На ръба на скалата,
над гората, над мъглата
с орлов поглед вижда той
красотата
на долината в тъмнината.

В планината, към гората
сам вълкът поглежда ме и
ме пита с поглед:
ти от хората на тъмните ли си?

Аз му кимам. Казвам "да".
Реших да се преместя,
за да бъда на скалата,
за да гледам долината
и нейната красота.
За да мога да си мисля,
да разглеждам, да обмислям.

Затова реших да отида при хората
във гората, във мъглата,
в тъмнината на долината.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Станислав Стойчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...