23 окт. 2008 г., 17:53

Сън

1K 0 1

Във гората, във мъглата,
в тъмнината, в долината
аз намерих тях и те ме
поздравиха с "Хоу-хе-хей".

Хора от мъглата,
хора в тъмнината,
хората от долината,
всички те са хора на гората.

Във гората, във мъглата,
на ръба на тайната скала,
той стои, вцепенен,
и поглежда към ръба.

На ръба на скалата,
над гората, над мъглата
с орлов поглед вижда той
красотата
на долината в тъмнината.

В планината, към гората
сам вълкът поглежда ме и
ме пита с поглед:
ти от хората на тъмните ли си?

Аз му кимам. Казвам "да".
Реших да се преместя,
за да бъда на скалата,
за да гледам долината
и нейната красота.
За да мога да си мисля,
да разглеждам, да обмислям.

Затова реших да отида при хората
във гората, във мъглата,
в тъмнината на долината.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Станислав Стойчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....