Oct 23, 2008, 5:53 PM

Сън

  Poetry » Other
1K 0 1

Във гората, във мъглата,
в тъмнината, в долината
аз намерих тях и те ме
поздравиха с "Хоу-хе-хей".

Хора от мъглата,
хора в тъмнината,
хората от долината,
всички те са хора на гората.

Във гората, във мъглата,
на ръба на тайната скала,
той стои, вцепенен,
и поглежда към ръба.

На ръба на скалата,
над гората, над мъглата
с орлов поглед вижда той
красотата
на долината в тъмнината.

В планината, към гората
сам вълкът поглежда ме и
ме пита с поглед:
ти от хората на тъмните ли си?

Аз му кимам. Казвам "да".
Реших да се преместя,
за да бъда на скалата,
за да гледам долината
и нейната красота.
За да мога да си мисля,
да разглеждам, да обмислям.

Затова реших да отида при хората
във гората, във мъглата,
в тъмнината на долината.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Станислав Стойчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...