Сън

19 мар. 2014 г., 16:17

Поэзия » Любовная

479 0 3

Позна ли ме? В съня ти съм на гости

и пак вървим по нашите места...

Видях, че си оставил незалостена

за мен прогнила, мъничка врата

и... влязох... нежно те докоснах

и ти пое след мен към вечността,

последва ме без никакви въпроси,

почувства само - аз съм Любовта.

Къде ще идем днес - там, до звездите

или до други странни светове?

Забравяш си ръцете и очите,

когато част от тебе те зове,

забравяш си чадъра и палтото

и телефона някъде изгубваш,

в дъжда се втурваш лудо бос, защото

безумно и завинаги се влюбваш...

И нека никога не се събудим

от този сън, венчило непредричащ,

за да не трябва пак да те изгубя,

защото само там си ме обичал.

Р.Ч.Лондон 2013'