Сън
Позна ли ме? В съня ти съм на гости
и пак вървим по нашите места...
Видях, че си оставил незалостена
за мен прогнила, мъничка врата
и... влязох... нежно те докоснах
и ти пое след мен към вечността,
последва ме без никакви въпроси,
почувства само - аз съм Любовта.
Къде ще идем днес - там, до звездите
или до други странни светове?
Забравяш си ръцете и очите,
когато част от тебе те зове,
забравяш си чадъра и палтото
и телефона някъде изгубваш,
в дъжда се втурваш лудо бос, защото
безумно и завинаги се влюбваш...
И нека никога не се събудим
от този сън, венчило непредричащ,
за да не трябва пак да те изгубя,
защото само там си ме обичал.
Р.Ч.Лондон 2013'
© Росица Чакърова All rights reserved.
