От ириса ми падна цветен сън
и с лодката на лятото отплува.
Под сушата надвиснала навън
река от звезден листопад сънувам.
Прегръщат ме водите кадифени -
ръцете им са капки от мъниста.
Кристален бриз попива в мойте вени,
разкаяната кръв е някак чиста.
Потъвам тихо под зелено одеяло,
(дори щурците не успяха да усетят)
нощта ми даде звездно наметало,
наех светулки в мрака да ми светят. ...