Сън
От ириса ми падна цветен сън
и с лодката на лятото отплува.
Под сушата надвиснала навън
река от звезден листопад сънувам.
Прегръщат ме водите кадифени -
ръцете им са капки от мъниста.
Кристален бриз попива в мойте вени,
разкаяната кръв е някак чиста.
Потъвам тихо под зелено одеяло,
(дори щурците не успяха да усетят)
нощта ми даде звездно наметало,
наех светулки в мрака да ми светят.
Събирам паднали пера от птици
и правя светли, фосфорни криле.
И ще е рай, ако дори една искрица
остане в мен, единствен път поне.
По билото на зазорилия се връх
се връщам бос, душата си събувам,
и вятърът си мисли, че съм дъх,
а аз пак на невидим се преструвам.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Георги Todos los derechos reservados
