nyctophilia (Георги)
32 189
25 jul 2015, 9:47

Сън 

  Poesía » Otra
1354 0 18

От ириса ми падна цветен сън
и с лодката на лятото отплува.
Под сушата надвиснала навън
река от звезден листопад сънувам.

Прегръщат ме водите кадифени -
ръцете им са капки от мъниста.
Кристален бриз попива в мойте вени,
разкаяната кръв е някак чиста.

Потъвам тихо под зелено одеяло,
(дори щурците не успяха да усетят)
нощта ми даде звездно наметало,
наех светулки в мрака да ми светят.

Събирам паднали пера от птици
и правя светли, фосфорни криле.
И ще е рай, ако дори една искрица
остане в мен, единствен път поне.

По билото на зазорилия се връх
се връщам бос, душата си събувам,
и вятърът си мисли, че съм дъх,
а аз пак на невидим се преструвам.

© Георги Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Красив сън красива творба е родил!
    Поздрави!
  • Красив, богат на образи и емоции сън, който си струва да бъде опазен. Поздрави!
  • Георги, поздравления за хубавия стих!
  • Никифоров, много съжалявам, но ползвам правото си на коментар към стихотворение на Георги. Ти нарушаваш правилата на сайта и в чуждо коментарно поле се нахвърляш с обидни квалификации върху мен. Няма да те удостоя с внимание. Просто не си заслужава.

    Георги, благодаря ти, че не прие коментара ми като опит за заяждане с теб. Просто бях искрен, защото ти си автор, който заслужава искреност.
    Към творба на Никифоров никога не бих взел отношение. Направих само веднъж изключение, защото изгори на клада нищо неподозиращия Коперник, когото дълбоко уважавам като учен!
  • За пореден път ще кажа, че нямам претенции да бъда нещо особено, пиша както мога, дори не се интересувам особено от техники и правила на писане. Което не е много уважително към поезията, но нямам много време, а и желание да се вземам толкова насериозно! Ако има хора, които харесват това, което пиша, това е тяхна преценка и право. Никой не съм молил да да ме оценява и коментира! Ако не оправдавам разбиранията на някой за високостойностна поезия, съжалявам, толкова мога. Не смятам и че трябва да бъда на първите редове сред последните творби, но това е преценка на публикуващия администратор. В интерес на истината изобщо не обичам да бъда център на внимание! Благодаря за коментарите на такива талантливи и доказани автори!
  • Ей, Мисан, не заблуждавай хората бе, що не каза нищо з нарушената метрика, за нарушения ритъм в последния куплет, за клишетата с които е написано стихото, ми пак се правиш на велик(а не си) ти си голямото нищо в един чудесен сайт, дето не знам кво правиш...
  • Добра идея, само да можех... Между другото често ми се случва, а стиховете са много интересни и необичайни. Обаче рядко успявам да ги запомня. Явно съм по-добър насън!
    Младене, най-вероятно си прав. Ти имаш много силен усет и разбиране. Наистина нашепванията от необозримото са най-силни и те са истинската сила в творчеството. Останалото е техническо наслагване. Наистина има разлика в частите, породени от подсъзнанието и свободното въображение и тези от обикновената мисъл. Ще ми се да можех да напиша целия стих така, но явно не се простират до там способностите ми. Благодаря за мнението. Прав си, че истинската и високостойностна поезия е импулсивната и неподправена и обикновено личи, когато не е така.
  • Прощавай, Георги! Ще си позволя един коментар на истината, ако така би могло да се дефинира моето участие в коментарното ти поле. Осъзнавам, че ти се стремиш към перфекционизъм в поезията. Това е правилното отношение към поезията. Поетът всъщност следва да бъде роб на стиха. Той няма право на волна програма, както е във фигурното пързаляне например. Ще бъда пределно откровен. Прочетох стихотворението ти преди около 3 часа, но се въздържах да го коментирам. Първото ми впечатление бе: Великолепен, сякаш нашепнат Отгоре финал. Отличен встъпителен куплет, в който силно ме подразни само шаблона "звезден листопад". Това е комбинация, която се е срещала безброй пъти в поезията /за справка Гугъл/. Изпразнена е от всякакво съдържание. Да я употреби няма право един радетел на перфекционизма. Подчертавам отново, че упоменатите от мен 2 куплета ми направиха силно впечатление на нещо издиктувано свише. Впоследствие ти сподели, че си ги чул в съня си. Значи усещането ми е било вярно. Но останалите куплети, уви, са писани повече на техника. Писани са в опит да се хвърли "въжен мост" между тези двата. Поне за мен чувството е такова. Аз рядко се лъжа. Няма спор - стихотворението ти е много хубаво. Целта ми не е да го омаловажавам. Целта ми е да споделя с теб, че подадената заявка за едно много високо ниво с първия и последния куплет, стои все още неизпълнена. В интерес на съвършенството е, ако можеш да пренапишеш някога отново този текст, така, че да намериш високото било, което закономерно да свърже тези 2 куплета.

    Приятна вечер и най-приятелски поздрав!
  • Много благодаря на всички за вниманието, оценявам отношението ви!
    Относно творбата, сънувах началото и края! Добре, че се събудих и успях да ги запиша навреме, още една минутка и...
  • Много красиво! Поздрав!
  • Благодаря за подарената красота!
  • Прекрасна творба - аплодисменти!
    Поздравление и още нови творби!
  • Много хубаво пишеш. Образно!
  • Тотално сливане с природата, разтваряне и изчезване в нея...Намек за разкаяние, което всъщност е пречистващото...И затова природата те е приела! Поздрав!
  • Душата си събувам...
    Прекрасно!
  • Да се потопиш така в съня си, че реката да ти се превърне в одеяло, а лодката да се обърне и изчезне... тук душата тича (плува ) свободна. Жалко само, че трябва да събува обувките си на абстрактност в ежедневието.
    Хареса ми как всичко е малко обърнато, малко нежно, малко непукистко, и има чудесна образност, неостъпваща по нищо на сънищата Поздрави!
  • Сън на открито ! Прекрасно !
  • А моите сънища са толкова прозаични...
Propuestas
: ??:??