На Мадлен...
Сълзата ти е сън,
непробуден...
неизтрит...
... и вечен,
огърлица от зима,
вшита в плът,
устните ти...
пустиня на конци,
разрязана дъга,
туптяща пръст...
заровила копнеж,
огледало от ръце...
прегърнали смъртта,
дланите ти крипта,
молитвата за край,
пропукано петно...
извиващо се в страст,
за трупове храна,
прясната вечеря,
звездите бяха ти...
Очи.
© Пламен Христов Все права защищены