Сън
Сълза се стича по лицето пребледняло
и устните треперещи кървят
и кожата изсъхва бавно,
сякаш въглени от вътре я горят.
Ръцете са отпуснати надолу,
не помръдват лекичко дори,
не дишам, а защо ли, дали защото в сърцето има мъничко любов.
Разливам полупълна чаша със червено вино,
червено като мойта кръв
и осъзнавам как сънувам жадно
мойта смърт.
и устните треперещи кървят
и кожата изсъхва бавно,
сякаш въглени от вътре я горят.
Ръцете са отпуснати надолу,
не помръдват лекичко дори,
не дишам, а защо ли, дали защото в сърцето има мъничко любов.
Разливам полупълна чаша със червено вино,
червено като мойта кръв
и осъзнавам как сънувам жадно
мойта смърт.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Славена Димитрова Все права защищены
