12.10.2007 г., 10:24 ч.

Сън 

  Поезия
820 0 1
Сълза се стича по лицето пребледняло
и устните треперещи кървят
и кожата изсъхва бавно,
сякаш въглени от вътре я горят.
Ръцете са отпуснати надолу,
не помръдват лекичко дори,
не дишам, а защо ли, дали защото в сърцето има мъничко любов.
Разливам полупълна чаша със червено вино,
червено като мойта кръв
и осъзнавам как сънувам жадно
мойта смърт.

© Славена Димитрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??