Седя сама и мисля си за утре
и нещо страшно ме гризе отвътре
сякаш нещо лошо ще се случи...
И ето, чувам гарвани да грачат.
Оплакват не смърт, а нечия изгубена любов,
а песента им като от стара развалена плоча
пронизва ме, раздира ме, потича кръв.
Сълзи се спускат по студената ми плът,
а ръцете ми разкъсано сърце държат.
То не бие, не виждам признак за живот!
Какво му се е случило? Чие е то?
Усещам болка и падам, ето, ...