piskun4et0 (Мария)
3 2
23.12.2006 г., 17:47 ч.

Сън 

  Поезия
549 0 3
Седя сама и мисля си за утре
и нещо страшно ме гризе отвътре
сякаш нещо лошо ще се случи...
И ето, чувам гарвани да грачат.
Оплакват не смърт, а нечия изгубена любов,
а песента им като от стара развалена плоча
пронизва ме, раздира ме, потича кръв.
Сълзи се спускат по студената ми плът,
а ръцете ми разкъсано сърце държат.
То не бие, не виждам признак за живот!
Какво му се е случило? Чие е то? 
Усещам болка и падам, ето,
празнота в гърдите ми и слабост.
Нима загубила съм свойта радост?!
Разбирам, че това сърце е мое...
Стряскам се, събуждам се!
Заспала съм, докато мисля си за утре.
Докато спя, загубила съм любовта
и решавам, че от днес живея за мига!
Чак сега го осъзнавам - с първата любов
и детството си заминава... Поемам път различен, нов...

© Мария Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??