Сън и спомени
Нямам сили аз да плача.
Нямам вече и сълзи.
Нямам и какво да кажа,
макар в мене да тежи.
Седя посърнала, с поглед празен.
Отправен нейде си, в далечина...
А мислите назад препускат
и потапят ме в носталгия.
Така безсмислено минават дните.
И не усещам, че „живея" аз.
Жадувам нощите, в които
Със сънищата си „летя" в захлас.
В съня ми силно ме обичаш
И с ласки ме даряваш ти.
Ах, как не искам той да свършва...
Но с него тръгваш си, уви.
Седя посърнала, с поглед празен.
В далечината вперила очи.
В очакване и в непонятност,
Затъвам пак в спомени.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Виолета Все права защищены
