Сънища
Уморена съм от път,
бреме тежко, но безмълвно влача -
да бъда себе си в играта...
За сън затварят се очи,
за сън и блян далечен.
Спомен кратък - малотрайни дни,
мечти за нови сили и зори...
Там аз виждам своя кът!
Не ще да бъда в любовта сама -
за мен, знам, определени има -
две очи черни и красиви ръце,
и те - вплетени в моите коси...
Не, не са просто мечти!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Тони Иванова Все права защищены
Хубаво!Хареса ми!