Събуждам се – до мене тяло,
спомен за една Луна,
за времето, тогава спряло
и за вечната съдба.
Усмивка има по лицето -
кой ли ù е във съня?
Дали извайва бъдеще със длето,
дали ù дава красота?
И аз ще мога ли да бъда
принц на нейната страна?
Мелници на вятъра да гоня,
да ù давам приказна игра?
Когато тя събуди се, ще зная -
лято ù блести в очите.
Ще блесне ли съдбата ми във края
преди да ме довършат дните?
© Иван Събев Все права защищены