Сънливи сутрини

Събуждам се – до мене тяло,

спомен за една Луна,
за времето, тогава спряло
и за вечната съдба.

Усмивка има по лицето -
 кой ли ù е във съня?
Дали извайва бъдеще със длето,
 дали ù дава красота?

И аз ще мога ли да бъда
принц на нейната страна?
Мелници на вятъра да гоня,
 да ù давам приказна игра?

Когато тя събуди се, ще зная -
 лято ù блести в очите.
Ще блесне ли съдбата ми във края
преди да ме довършат дните?