23 мар. 2010 г., 16:03

Сънно страдание

521 0 0

Сгушена в студена тишина

безмълвно си повтарям, че те искам.

Неутешима хлипа мисълта

за допир, в безнадеждността поискан.


Спиращ дъх. Умора и преструвки.

Кажи ми, как да съм щастлива там,

където дефицит са твоите целувки

и от мрак не виждам път към тях?


Сега нагазвам с разум под ръка

самотната трева на празнотата,

но попаднах във средата на кръга,

побиращ липсите – къде е свободата?


Сънят упоява моето съзнание.

Чувствата прозират в тихото през мен,

кръгът смалява се от сънното страдание,

и след миг ще се затвори заедно със мен.


Да се отдам на утрото аз чакам.

Завинаги със ласки то да ме приспи.

На него си душата аз предавам –

то ще я вземе или на теб ще я дари.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Цвет Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...