Сънувах Паисий
СЪНУВАХ ПАИСИЙ
Труден час е часът по история,
твърде скучен, безличен, проклет.
Я попитай за Кати и Глория
и за новия хит на Амет.
За юнаците питай от „Брадъра“–
ще рече тая думичка брат.
Измени се езикът на мадъра –
свят език, но ръждясва на склад.
Голи, думите явно се плашат,
премълчават позорния хал.
Те, удавници неми и шашнати,
не в мастило потъват, а в кал.
И за новото време разпитай –
стара дрипава дреха е то.
Чудно пасва на гладни и сити.
Тъй е, друже, и тъй е било.
Но не питай! Не питай! Не питай!
Ще те тресне и гръм, и инфаркт.
Към небесното царство отлитай,
там описвай регреса ни – факт.
Разговарях така със Паисий
във кварталното душно кафе.
Беше смазан, разбит, беше слисан –
тъй изпихме по чашка, че две.
После бавно извади перото
и поиска бял лист да му дам.
Без идея, без увод, без мото
той написа единствено... СРАМ.
2004г.
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Алина Стоянова Все права защищены
