1.11.2011 г., 19:51 ч.

Сънувах Паисий 

  Поезия
1298 2 27

СЪНУВАХ  ПАИСИЙ

 

Труден час е часът по история,

твърде скучен, безличен, проклет.

Я попитай за Кати и Глория

и за новия хит на Амет.

За юнаците питай от „Брадъра“–

ще рече тая думичка брат.

Измени се езикът на мадъра –

свят език, но ръждясва на склад.

Голи, думите явно се плашат,

премълчават позорния хал.

Те, удавници неми и шашнати,

не в мастило потъват, а в кал.

И за новото време разпитай –

стара дрипава дреха е то.

Чудно пасва на гладни и сити.

Тъй е, друже, и тъй е било.

Но не питай! Не питай! Не питай!

Ще те тресне и гръм, и инфаркт.

Към небесното царство отлитай,

там описвай регреса ни – факт.

 

Разговарях така със Паисий

във кварталното душно кафе.

Беше смазан, разбит, беше слисан –

тъй изпихме по чашка, че две.

После бавно извади перото

и поиска бял лист да му дам.

Без идея, без увод, без мото

той написа единствено... СРАМ.

 

                                              2004г.

 

             ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!

 

 

© Алина Стоянова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??