Сънувах Паисий
СЪНУВАХ ПАИСИЙ
Труден час е часът по история,
твърде скучен, безличен, проклет.
Я попитай за Кати и Глория
и за новия хит на Амет.
За юнаците питай от „Брадъра“–
ще рече тая думичка брат.
Измени се езикът на мадъра –
свят език, но ръждясва на склад.
Голи, думите явно се плашат,
премълчават позорния хал.
Те, удавници неми и шашнати,
не в мастило потъват, а в кал.
И за новото време разпитай –
стара дрипава дреха е то.
Чудно пасва на гладни и сити.
Тъй е, друже, и тъй е било.
Но не питай! Не питай! Не питай!
Ще те тресне и гръм, и инфаркт.
Към небесното царство отлитай,
там описвай регреса ни – факт.
Разговарях така със Паисий
във кварталното душно кафе.
Беше смазан, разбит, беше слисан –
тъй изпихме по чашка, че две.
После бавно извади перото
и поиска бял лист да му дам.
Без идея, без увод, без мото
той написа единствено... СРАМ.
2004г.
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Алина Стоянова Всички права запазени
