21 июл. 2015 г., 18:26  

Сънувах те

3.4K 10 59

Сънувах те как идваш в късна нощ
от дъното на чуждата вселена.
Най-нежната частица жива мощ,
дошла душата ми завинаги да вземе.

Езичница сред бялата мъгла
(обвила плътно стройното ти тяло),
долиташе на ангелски крила
да станем с теб божественото цяло.

Не те изчаках, просто полетях
да те посрещна и да те погледна.
Теб, гостенко на сетния ми грях,
видение на призрачната бездна...

Звездите мигаха и чезнеха отвред
като семафори край малки гари.
И спомних си, че съм последният поет
на всички светове и всички твари.

...И знаех - ще те зърна в този миг,
в неистовото шеметно летене...
Не ще пропусна верния ти лик -
последното ми земно упоение...

Сънувах те как идваш в късна нощ
от дъното на чуждата вселена.
Най-нежната частица жива мощ,
дошла от вечността да ме превземе.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Младен Мисана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Това е наистина класически стил на едно класическо стихосложение!
    Поздравления, макар и с известно закъснение, Младен!
  • Красота, нежност, или направо прелест е този стих! Възхитена съм! Почитания!
  • Младен много красиво и емоция има в това стихче.хареса ми и пак се спирам на твоя чудесен изказ.Браво.
  • Какъв сън..., замая ме...!!!
    "Сънувах те как идваш в късна нощ
    от дъното на чуждата вселена.
    Най-нежната частица жива мощ,
    дошла душата ми завинаги да вземе."
  • Благодаря ти, Таня! Много ме зарадва с вниманието си и с този коментар. Съжалявам за закъснелия си отговор, но чак сега видях, че си ме удостоила с посещението си.

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...