Сънувах те
Сънувах те как идваш в късна нощ
от дъното на чуждата вселена.
Най-нежната частица жива мощ,
дошла душата ми завинаги да вземе.
Езичница сред бялата мъгла
(обвила плътно стройното ти тяло),
долиташе на ангелски крила
да станем с теб божественото цяло.
Не те изчаках, просто полетях
да те посрещна и да те погледна.
Теб, гостенко на сетния ми грях,
видение на призрачната бездна...
Звездите мигаха и чезнеха отвред
като семафори край малки гари.
И спомних си, че съм последният поет
на всички светове и всички твари.
...И знаех - ще те зърна в този миг,
в неистовото шеметно летене...
Не ще пропусна верния ти лик -
последното ми земно упоение...
Сънувах те как идваш в късна нощ
от дъното на чуждата вселена.
Най-нежната частица жива мощ,
дошла от вечността да ме превземе.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Младен Мисана Всички права запазени
