13 окт. 2009 г., 14:03

Сънувал съм

927 0 7

Сънувал съм

   

„Какво сънувал си – ме питаш, -

че със усмивка се събуждаш?”.

- Какво ли?

Трия си очите –

просънен още и учуден.

 

- Не бих могъл да ти разкажа,

но знам: в съня ми бяхме двама.

Кралица беше ти, аз – пажът,

пленен от погледа измамник.

 

Бях всъщност във съня си кралят,

а ти, разперила ветрило,

шептиш ми думи, те ме галят:

така красиво, толкоз мило.

 

А може би ти беше фея,

а аз следях те все прехласнат.

Или обратно – бях Орфей аз,

ти – Евридика най-прекрасна.

 

Аз виждах те в различни роли

под магнетична светлина....

 

А краят е: чаровни, голи –

мъж влюбен с влюбена жена.

 

         Живодар ДУШКОВ

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Живодар Душков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....