8 апр. 2009 г., 00:04

Сънувам град

943 0 1

Сънувам град,

малък и пуст.

Из него бродя сега.

Чувам  шум от автобус.

Сън ли е това?

Реален ли е този кошмар?

Накъде бяга града?

Аз търся своя сив тротоар,

с оставена от мене следа.

По улица бяла пресичам,

светофарът светва за миг

и в същия миг пак отлита,

сякаш не е бил тук и преди.

Аз го виждам в съня си отново,

не, не е сън това.

Този град, този шум, тези хора,

това е картина във мойта душа.

Колко  кошмари пребродих,

колко картини сглобих,

но пак  не намирам посока,

светофарът отново крещи.

Втурвам се в миг след завоя

и виждам позната врата!

Води към друг свят, други хора,

но аз ще остана; тук аз бродя сега!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мая Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...