Сънувам град
Сънувам град,
малък и пуст.
Из него бродя сега.
Чувам шум от автобус.
Сън ли е това?
Реален ли е този кошмар?
Накъде бяга града?
Аз търся своя сив тротоар,
с оставена от мене следа.
По улица бяла пресичам,
светофарът светва за миг
и в същия миг пак отлита,
сякаш не е бил тук и преди.
Аз го виждам в съня си отново,
не, не е сън това.
Този град, този шум, тези хора,
това е картина във мойта душа.
Колко кошмари пребродих,
колко картини сглобих,
но пак не намирам посока,
светофарът отново крещи.
Втурвам се в миг след завоя
и виждам позната врата!
Води към друг свят, други хора,
но аз ще остана; тук аз бродя сега!
© Мая Иванова All rights reserved.
6 за стиха!