Сънуването винаги е много
Сънят ми сам остана тази вечер.
След работа умората боли.
Навярно не желае да ми пречи.
Сънят преглъща жадните ми дни.
Той често с битието си играе.
На него и това му е добре.
Достатъчно е теб да те позная
във всичките му странни светове.
Моят свят е скучно монотонен
и тишината пада като дъжд.
Крепи ме неумиращият спомен
и мисълта, че аз съм силен мъж.
Ще трябва да преборя битието
и вярата да стане моят дух.
Сънят е залъгалка за сърцето,
а аз на залъгалките съм чужд.
Аз искам и умея, и ще мога
от лятото да сторя чудеса.
Сънуването винаги е много,
когато помечтая за мига.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Йорданов Все права защищены
