Сънят ми сам остана тази вечер.
След работа умората боли.
Навярно не желае да ми пречи.
Сънят преглъща жадните ми дни.
Той често с битието си играе.
На него и това му е добре.
Достатъчно е теб да те позная
във всичките му странни светове.
Моят свят е скучно монотонен
и тишината пада като дъжд.
Крепи ме неумиращият спомен
и мисълта, че аз съм силен мъж. ...