20 мая 2007 г., 15:27

Сънят на бялата фея...

781 0 1
 

Залисана, под клепките на най-красивия божур,

една прекрасна фея си бе затворила очите.

Пред погледа и блесна стъклен абажур

и в него тя огледа си мечтите...


Неусетно тази малка бяла фея

като наивно дете засънува,

омаяна от приказната орхидея,

за своя принц тя забленува.


Във нейния неземен сън

те бяха само двама,

танцуваха под пълната луна навън,

той беше кавалер, тя - неговата дама.


Обичаше го тя, без корист, без съмнение,

готова бе на него вечно да се отдаде.

Сърцето и бе в негово владение

и сигурна беше - той няма да я предаде!


Обичаше я принцът със сините очи,

тъй нежно, мечтано я беше прегърнал,

а феята бяла, с най-чисти сълзи,

с целувка огнена на своята любов отвърна...


Красив бе този сладък сън,

бялата фея като дете се усмихна,

незабравим и омайващ беше онзи звън,

на който влюбени танцуваха леко и тихо...


В съня на тази малка фея

аз виждам нас през нейните очи,

за своя принц и аз неистово копнея,

за онзи танц под ярките звезди...


И тебе всяка нощ сънувам

и пак на теб се вричам,

като малка фея по теб аз бленувам

и пак насън крещя "Обичам те, обичам!!!"

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йоанна Маринова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Боже, най-сетне малко слънце в мрачните ти стихове. Щастлива съм за теб!
    Поздрави!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...