В мене нещичко остана,

скъпоценността ми най-голяма.

И след тебе ще я пазя аз добре,

макар и с рана,

ще заключа вратата водеща към нея

и ключа на тебе ще оставя,

пази ми го,

защото някой ден ще ми потрябва

щом раната е заздравяла...

И на тебе ще оставя да превъртиш ключа,

по белега ще го познаеш,

то носи сладко-горчивия си вкус

на минали обещания, на влюбени очи,

моята скъпоценност - моето сърце,

в мене бие натежало,

но така трябва, така е по-добре.

Излекувана ще се завърна,

ти ключа ми приготви...

Вратата чака... а раната още малко ще кърви...