Сърце
В мене нещичко остана,
скъпоценността ми най-голяма.
И след тебе ще я пазя аз добре,
макар и с рана,
ще заключа вратата водеща към нея
и ключа на тебе ще оставя,
пази ми го,
защото някой ден ще ми потрябва
щом раната е заздравяла...
И на тебе ще оставя да превъртиш ключа,
по белега ще го познаеш,
то носи сладко-горчивия си вкус
на минали обещания, на влюбени очи,
моята скъпоценност - моето сърце,
в мене бие натежало,
но така трябва, така е по-добре.
Излекувана ще се завърна,
ти ключа ми приготви...
Вратата чака... а раната още малко ще кърви...
© Йоана All rights reserved.
