19 июн. 2007 г., 11:01

Сърцето

660 0 7
Криволичеща пътека към сърцето...
Всяка дума е излишен кръстопът.
И години лазят бавно по лицето й.
Изорават дни изпръхналата плът.

Колко нокти, впити в жадната й пръст!
Колко стъпки, заблудени и нехайни!
И бродяги със торбички за изпът,
пълни с участи на истини и тайни...

Инато биели с претръпнали пети
безкрайно преповтаряните чувства -
в прахта й, онемяла от мечти,
видяла и съзвездия, и блудства...

Като река пътеката се влива
в недрата на сърдечния вулкан!
Под парещия тътен се опива -
за жертвоприношения по план!

Във лавата му всичко изклокочва!
И всеки пътник стига все до тук...
Сърцето сътворено е нарочно!
Да пази всеки спомен, всеки звук!


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Катя Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...